Июль 2017. Куркиёки

reposted by syrmaepon
Вся история с Куркиёки началась в сентябре прошлого года, когда вернувшись с Соловков и Терского берега, и впечталившись северными лабиринтами, я наткнулся на рекламу экскурсии одной популярной в Санкт-Петербурге туристической фирмы, под названием "Места силы Карелии", повествующую о подобных лабиринтах и культовых камнях в Ленобласти и Карелии. Собрался я, значит, оплатил, пришел в 7 утра (что для меня, встающего часов в 11, небольшой подвиг) к Казанскому на место встречи, прождал 40 минут, после чего гид сказал, что автобус сломался и ничего сегодня не будет. Я и так не был в восторге от идеи ехать в подобное место с толпой туристов на автобусе, а тут совсем психанул. В общем, спустя год чтения, я поехал туда самостоятельно, хотя, наверное сам уже имел возможность провести небольшую экскурсию.



Read more...Collapse )

Мантия короля Роджера (Krönungsmantel), 1133-34 гг. Вена, сокровищница

reposted by syrmaepon
Драгоценная шелковая мантия, вышитая золотом, жемчугом и эмалевыми пластинами, была частью облачения, используемого при коронации королей и императоров Священной Римской империи.Она была изготовлена арабскими мастерами для нормандских королей Сицилии. Арабская надпись на нижней части мантии гласит, что она была сделана в мастерской королевского двора Палермо в 528 году (исламская эра).
Согласно христианской эре, это 1133/34; таким образом, мантия была создана для сицилийского короля Роджера II.
Восточные мотивы также заимствованы из арабского искусства. Львы символизируют правителя, который побеждает своих врагов, их разделяет древо жизни.



Первое и последнее фото из сети



Read more...Collapse )

ЭТРУССКАЯ НАДПИСЬ НА МОГИЛЬНОЙ ПЛЕТЕ

reposted by syrmaepon

НА могильной плите этрусков есть надпись Tin elai sornai "тихо поет сорнай"
Ингушский язые тийн илли яй сорнай: тихо поет сорнай(вечерний)

ЭТРУССКИЙ ЯЗЫК TIN: ТИХО
ингушский язык тийн илли яй сорнай: тихо спел сорнай
Ингушский язык тийн: тихо
Кумыкский язык тын "тихий, спокойный"/
ингушский язык тийне: 1 покой, тишина, спокойствие, безмолвие
ингушский язык сатийн: место, находящееся в стороне от шумных городов и поселений, 3 |воен| - остановкана отдых, бивуак.
русский язык тень, стынь, стынет
ингушский язык сатийна: спокойный (без тревог), тихий (беззвучный), тихо
ингушский язык сатийна: тишина
Древнеруссий язык ЗАТИН. муж. (от слова тнуть и тин, тын) затынье, место, скрытое за оградою; навесец, козырек у колясок;. | ·стар. нутро крепости, острожка и вала, по самой стене
затин: зати́н 1) "тихая заводь у крутого берега, на повороте реки", 2) "пространство за крепостной стеной", 3) "тенистое место", сюда же зати́нщик "артиллерист при

Итальянский язык tenacia "терпение, упорство
ингушский язык тийнч: 1 безмятежный, 2 спокойный, покорный
Чувашский язык тенче: мир

ЭТРУССКИЙ ЯЗЫК ELAI: ПОЕТ
ингушский язык илли яй: поет
Кетский язык и’ль: петь
Чаплинский язык иля́гаӷа́ӄуӄ: петь
Ингушский язык илли ала: петь
Ингушский язык илли алара: пение
Ингушский язык иллиалархо: певец
Ингушский язык илли: песня
Чеченский язык илли (illi) эпическая песня
пример: илли ала - спеть
Якутский язык ыллаа: петь
Кетский язык и’ль: петь
Чаплинский язык иля́гаӷа́ӄуӄ: петь
Коряксий язык йийил: язык
Шумерский язык illu: песня

ЭТРУССКИЙ ЯЗЫК SORNAI: СОРНАЙ
Ингушский язык сейре "вечер"
Чеченский язык суьйре "вечер"
Португальский язык serão "вечер"
Французский язык soirée "вечер"
Итальянский язык sera "вечер"
Фриульский язык sere "вечер"
Сардинский язык sera "вечер"
Румынский язык searâ "вечер"
Ретороманский язык saira "вечер"
Окситанский язык seir "вечер"
Мазендеранский язык suseri "вечер"
Ингушский язык сийсар "вчерашний вечер"
Чечен.язык вечерний(su’yrе:nan): суьйренан
Ингушский язык лата: драться
Ингушский язык латархо: борец
Ингушский язык латтар: битва, борьба
Французский язык lutter "бороться, сражаться"
Французский язык lutte "борьба"
Португальский язык luta "борьба"
Итальянский язык lotta "бой"
Ингушский язык воевать, драться: тIом бе
Французский язык tomber "пасть в бою
Ингушская йи, йе: да
Ретороманский язык ea: да
Корсиканский язык iè: да
Ретороманский язык hai: да
Ингушский язык хаъ: да
ингушский язык хьавена: приезжий
Корсиканский язык vena "приходить
ингушский язык вена: придя
Итальянский язык venuto: пришел
ингушский язык вену: пришел
Французский язык je suis venu: я пришел
Французский язык desir "желание"
Итальянский язык desiderio "желание
хьона дезарах: по твоему (желанию)
ингушский язык дизар: нужное, желаемое
испанский язык pecho: грудь
окситанский язык pièch: грудь
ингушский язык легкие (анат.): пехкаш
чеченский язык легкое(pax): пах
сицилийский язык vuci: голос
ингушский язык вувца, вийца: говорить
Ингушский язык ваьсса "пустой
Латынь vacuus "пустота"
Португальский язык vazio "пустота"
Испанский язык desatar "развязать"
Ингушский язык деьстар "развязано
Чеченский язык б1аьрг (bja’rg): глаз, стекло
Чеченский язык б1аьргийн (bja’rgiyn): глазной
Чеченский язык б1арг (bjarg): стекло
пример: оконное стекло - ко:ран б1аьрг
Ингушский язык бIарг: глаз
пример: голубые глаза - сийна бIаргал
Генуэзский язык barcon: окно
ингушский язык б1аргойн: видел
ингушский язык б1аргейн: видя
Фриульский язык balkon: окно
Окситанский язык bais: поцелуй
Ингуш.язык басилг: щека
Ингуш.язык баси: поцелуй в щеку
Испанский язык beso: поцелуй
Каталанский язык bes: поцелуй
Корсиканский язык basgiu: поцелуй
Арумынский язык baş: поцелуй
Нормандский язык baîsi: поцелуй
Французский язык sa "её"
Французский язык soi "тебе"
Ингушский язык сой "меня"
Ингушский язык со, сон "я, мне"
Французский язык son "его"
Ингуш.язык цин: его
Французский язык le soi: сам
Французский язык communa "народный, общественный"
Русский язык коммунизм, коммуна
Ингушский язык къаман : народный, национальный.
Итальянский язык Sono venuto in serata: я пришел вечером
Ингушский язык со вену сарахь: я пришел вечером
Ингушский язык сона: мне (дат.пад.от "я")
Французский язык son: его
Ингушский язык цин: его, ее, цунн: ему
цун: его (ее, род.пад.от "он", на,оно", отвеч.на вопр.кого? чье?) , ее (на вопр.кого? чье?)
Итальянский язык suo "его"
Французский язык je suis venu dans la soirée: я пришел вечером
Испанский язык humo: дым/ Ингушский язык г1ум: песок/
Этрусский язык цат - топор/ ингушский язык ц1ет "отрубленная голова, трофей"
Этрусский язык маз - медовое вино
Ингушский язык моз: мед
Этруский язык Авгур (augur) - гадальщик, предсказатель
ингушский язык овгур: |букв - видящий крайнее, т.е. тайное| - ясновидящий
ингушский язык олгурий: факт.
ингушский язык авгур: гадатель по полету птиц, жрец высокого посвящения. появление их с правой руки и считалось благоприятным знамением.

Ингушская гаплогруппа J2
Гаплогруппа J2, геном, ДНК, гаплотип, Y-гаплогруппа, mt-гаплогруппа, ... Это хатты, хурриты, хетты, этруски, критяне, греки, финикийцы
Гаплогруппа J2 возможно связана с древними этрусками.
Тут же черным по белому написано ЭТРУСКИ

ЭЛЕГИЯ
Происходит от др.-греч. ἐλεγεία «элегия», от ἔλεγος «элег, жалобная песнь», далее, вероятно, из фригийск. В ряде европейских языков слово заимств. через лат. elegia. Русск. через нем. Еlеgiе из лат
Ингушский язык илли легия: песня о мертвой
люси

Исторический план....

Курильщикам трудно без плана
Мерцают в глазах миражи
Идет караван из Ирана
И много везет анаши /это про "нашистов"/

Душистый план...политический, исторический, экономический

Нигде не достать без труда,

Будь караван, будь я острожен всегда!

Как трудно дойти до колодца,/нефтянны /
Когда уже нет больше сил,
И сердце как будто не бьётся,
И свет уже белый не мил.

О, Каракум, будь проклят твой чёрный песок.
Шайтан Тайфун, ты очень в пустыне жесток…

Воды нет ни капли в сосуде,
А губы всё шепчут о ней.
В пустыне измучились люди, / скорее историки /

От жарких Ирана лучей.

О, Каракум, будь проклят твой чёрный песок.
Шайтан Тайфун, ты очень в пустыне жесток…

О, жизнь, за каким ты барханом,
Дай людям хоть каплю воды.
Крадётся смерть за караваном,
Песок заметает следы.

Душистый план нигде не достать без труда,
Будь караван, будь я острожен всегда!

Воды нет ни капли в сосуде,
Гитара устала играть,
Лишь только под самое утро
Она зазвучала опять…

И все торчат, глаза покраснели как мак…
И все торчат – по кругу гуляет косяк… неудачи

Читать дальше: Заур Магомадов - Курильщикам трудно без плана - Текст Песни

Песен
люси

Македония и българите 2

Из труд на белгийския учен и общественик Емил дьо Лавеле с данни за българското населението в Македония ,1886 г.

Имах намерение да посетя Македония, но ми казаха, че не бих могъл да пътувам из нея без охрана, често пъти не по-малко опасна и от самите разбойници; и тъй аз се отказах от тази моя идея; но по този повод ми дадоха много сведения за тази земя и тогава по-добре разбрах трудния въпрос, който я вълнува. Никъде другаде етническият проблем, борбата между националностите, с които се срещнах навред от навлизането ми в Австрия, не се представя под толкова остра, толкова сложна, толкова опасна за бъдещето форма. И това е така не само защото там живеят размесени различни националности, но най-вече поради претенциите на съседните народи.

Българите искат Македония, защото тя им е дала религията, езика и литературата. Именно тук големите апостоли Кирил и Методий са превели евангелията на старославянски; в подстъпите към Родопите се говори най-чистият български език и се е запазила съкровищницата на техните стари народни песни; и най-сетне един неотдавнашен договор беше признал правата им. От друга страна, гърците са готови по-скоро всичко да пожертвуват, отколкото да се откажат от Македония, където според тях те били най-многобройни и където във всеки случай те представляват най-цивилизованият елемент. Тази провинция им е необходима, за да осъществят тяхната „велика идея", сиреч възстановяването на византийска Гърция. Сърбите на свой ред искат да присъединят към държавата си цялата северна част на тази област, защото там живеят техни братя и защото там е бил центърът на древната империя на Душан, а също така искат да прибавят и южната част, защото именно по този начин ще излязат на Средиземно море. И най-сетне идва и Австрия, която, разправят, се надява един ден да стигне до Солун и която във всеки случай не желае бъдещият излаз на Босна да попадне в ръцете на протеже на Русия.

Първият въпрос, който трябва да се изясни, е да се установи броят на жителите на всяка от националностите, които си оспорват Македония, понеже именно върху тези етнически данни се основават съперничещите си претенции. Въпреки етнографската карта на Киперт в Берлин дипломатите не можаха да постигнат споразумение по тази точка, по която е наистина много трудно да се разполага с точни и неоспорими цифри.

Гърците са убедени, че съставляват болшинството от населението. Преди няколко години един учен, професор от Атина, кореспондент на Института, господин Сариполос, даде като сигурни следните цифри: 500000 гърци, 120000 славяни, 100000 турци и 40000 евреи. Наскоро видни граждани на Солун изпратиха обръщение до патриарха и Портата от името на 800000 гърци, живеещи в тази провинция. Според г. Х. Усай там има 600000 гърци и 90000 българи.

Румелийското правителство е издало през 1881 г. според турските списъци подробна статистика, община по община, от която излиза, че в Македония от общо 1863382 души население 1251385 са славяни, 463839 са мохамедани, част от които са славяни (помаци) и само 57 480 гърци. Един чиновник от Филипополи публикува наскоро под псевдонима Офейков интересно изследване, където намирам следните цифри, основаващи се на изчисленията, направени от сановниците на православната църква и следователно обхващащи само християните: източноправославни славяни – 181 000 семейства, или 905000 души; гърци и власи – 20300 семейства, или 101500 души. В хърватския вестник „Слобода”, който съвсем не е настроен враждебно към сърбите, тъй като хърватите са от една раса със сърбите, намирам следната статистика, взета от наскоро излезлия труд на германския учен географ г. Ритер: 1 124 288 българи, 360626 мюсюлмани, турци и помаци, последните са българи, 422357 сърби, албанци и власи, 59833 гърци.
(...)
Бихме могли да се позовем тук на един още по-голям авторитет, княз Фон Бисмарк. В своята реч от 19 февруари 1878 г. в отговор на интерпелацията на г. Бенигсен относно Източния въпрос той казва: „Етнографското положение на България, както ми е известно от достоверен източник и както се вижда от най-добрата карта, с която разполагаме, картата на Киперт, е следното – националната й граница се спуска на запад, почти без примеси, чак отвъд Солун, и се простира на изток с известен малък примес на турски елемент чак до Черно море..."
(...)
Събрал, съм цяло досие от автентични и подробно изложени факти, които показват безбройните и неописуеми страдания на българите в Македония. Това е истински поменик от мъченици, който би изпълнил цяла книга. И за да не бъда обвинен в предумисъл, достатъчно е да кажа, че тяхното положение е подобно на положението на България, когато е била под турска власт, такова каквото е било описано от Бланки преди четиридесет години. Посетил околностите на Ниш наскоро след потушаването на едно въстание, Бланки бил дълбоко развълнуван от положението на страната. Хати-шерифът от Гюлхане, издаден от Портата, за да задоволи протестите на християнските сили, вместо да донесе някакво облекчение за раята, направи нейната участ още по-тежка.
[…]
Каква разлика между този ад и положението на освободена България! За нещастие участта на българите в Македония е много по-тежка днес, отколкото това на раите, описани от Бланки, защото турци и гърци, боейки се да не би един ден да видят осъществена Велика България, създадена в Сан-Стефано, обединяват омразата и унищожителните си средства, за да ограничат и да изкоренят, ако това е възможно, славянския елемент.
Можем да разделим злините, които са се стоварили върху нещастните българи, на три вида: разбойничеството, изнудвачеството и насилията на турските бейове и религиозните преследвания от страна на фанариотските свещеници.

[…]
Гоненията на гърците са още по-жестоки, защото предизвикват строгите санкции на турската администрация срещу естествените водачи на българската националност: учителите, поповете и всички, които са получили някакво образование. Гърците дълго време са вярвали, че Македония трябва да им принадлежи. Те единствени били образовани, те единствени представлявали християнската цивилизация пред исляма. Вярващите покорно се подчиняват на гръцкото духовенство. Българите, клети простовати хора, обработващи скромно земята, подобно на фините във Финландия или на летонците в Курландия, имали не повече национално съзнание от собствените си волове, които теглели ралото им. Но от двадесетина години насам, особено след Сан-Стефанския договор и създаването на независима България, националното чувство се е пробудило с неудържима сила. Българите са запазили някак незабелязано обичаите си, езика си, песните си. Те не са били погърчени, макар че са научили по някоя и друга гръцка дума в църквата или в малкото църковни училища. Портата отказва на българските владици да заемат длъжността си в околиите, определени им от фермана през 1872 г., но създаването на българска екзархия дава възможност на жителите от славянски произход да отхвърлят окончателно влиянието и властта на фанариотското духовенство, като се приобщят към своята национална църква. Ето кое предизвиква у гърците и особено у техните висши духовници такава ярост, такова възмущение, което в разрез с всяко християнско и човешко чувство ги подтиква да прибягват до най-долни средства. Те доносничат, че българските училища са огнища на революционна пропаганда, а учителите – комити, сиреч привърженици на въстанически комитети. Училищата са затворени, а преподавателите са изпратени оковани във вериги в Солун, наблъскани в крепостта Канли-Кула (Кървавата кула), и оттам изпратени на заточение в Мала Азия, тоест обречени на смърт. Да се прочете българска книга, да се приобщи човек към Българската екзархия, да изпее една народна песен представлява престъпление в очите на гърците и турците; защото това издава надежда, че „Велика България" би могла отново да се възроди. По този начин движението е обезглавено от всички, които биха могли да го подкрепят и ръководят.
[…]

Lavelye, Emile de. La peninsula des Balkans. 1886. Ch. ІV „Roumelie et Macedoine”.

По: Изследвания за историята на българския народ. Т. 1. Българската история в трудовете на европейски учени. С., 1970, 185–200.

От тук
люси

Македония и българите

Сведение на венецианския посланик Лоренцо Бернардо за българския характер на селищата в Македония - 1591 г.

"Струга казват че е град, а всъщност е повече село; тя е първо поред селище в България. През Струга минава река, която изтича из Охридското езеро; тук, казват, извира и реката на гр.Лерин(р.Дрим). Току-речи цялото Стружко поле е питомо, обработено и твърде плодородно; малко по-нататък, при началото на стружкото поле, се минава по един мост, който е на границата между Албания и България. Българите говорят славянски и следват гръцки(източноправославен) обред...
На 23 май, както вървяха по-нататък по добър път, стигнаха в 19 часа в Битоля. Битоля е български град, твърде населен, както казват, 1500 къщи, между които и 200 еврейски.
На 27 май, като слязоха по хълма, изобилен с вода и кладенци, тръгнаха по полите на планината, що се намираше отсреща хълма, па слязоха в едно широко поле, което турците наричат Вардарова, а българите - Сланица.
Те минаха дървен мост, дълъг 300 крачки, що води през р.Вардар, която по-горе протича през Скопие...Този мост е границата между България и Тесалия. Близо до моста има къща, от която дойде една българска девойка с погачи, печени под пепел."

Йордан Иванов. Българите в Македония.С.,1917, с. 169-170; оригиналът е на италиански.

"...А жителите на Скопие са турци, а също така има много жители християни..., а около това селище Скопие от трите страни в околията жителите всичките са българи. .."

Описание турецкой империи, составленое русским, бывшим в плену у турок в XVII веке, под редакции П.А.Сырку, С.-Петербург, 1890, с.38. Срв.Йордан Иванов. Българите в Македония. С.,1917, с.182; оригиналът е на руски.

Сведение на турския пътешественик Хаджи Калфа(автор на редица съчинения, между които и една всеобща география) за българското население на някои градове в Македония - 17 век

"Битоля, между Лерин, Прилеп, Преспа и Охрид. От Цариград през Солун, Вардар и Воден се дохожда за 15 дни тук. Жителите са българи. Султан Мурад победителят изпратил в 784(1382 - 1383)г. Тимурташ паша, който превзел града с меч в ръката...
Хрупища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далече от Костур. Наблизо се намират Костур, Биглища, Населица. Жителите са българи.
Охрид, югозападно от Скопие, 16 дни път от Цариград, на източната страна на едно езеро. Границите са: Преспа, Старово, Кичево. Жителите са българи: тук има златни и сребърни рудници."

Румелия и Босна географски описал Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа. От немското издание на Йозеф фон Хамер превел и снабдил с обяснителни бележки - Стоян Аргиров. Архив за поселищни проучвания, I год., с., 1938, кн. 3, с.60,61,84; оригиналът е на турски.


В."Српске новине" за числеността на българското население и къде живее - 8.I. 1846 г.

..." Според Сиприан Роберт(1807-след 1857, френски славист, автор на изследвания за южните славяни) българите заемат голяма част от Европейска Турция и наброяват четири и половина милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете - гърците; докато последните повече обичат търговията, то първите - земеделието. Не по-различно е и в Солун, главният македонски град, където се говори еднакво български и гръцки."

В. Српске новине, Белград, бр.2, 8.I. 1846 г.; оригиналът е на сърбохърватски


Битолският руски консул В.Максимов препраща молбата на битолските български епитропи - 26.IV. 1875 г.

Чест имам при това да представя на благосклоното внимание на Ваше превъзходителство молбата на епитропите на българската община в Битоля.
С тази молба епитропите на поменатата община молят консулството да ходатайствува при Императорското министерство за отпускането на пособие в полза на българските училища на гр.Битоля по начина, по който е удостоено училището в гр. Охрид.
Тъй като гр.Битоля и неговите околности са населени изключително от българи, то и езикът им господствува всред цялото население, включително мохамеданите - турци и албанци. Влашките деца на най-разгорещените гъркомани започват да говорят преди всичко български, защото техните дойки са обикновено българки...

Архив внешней политики России, Главный Архив, V-А2, 1875, д.144, л. 3-6; оригиналът е на руски.


От тук и тук.

Король под горой или Спящий герой

reposted by syrmaepon

Король под горой или Спящий герой — традиционный мотив фольклора и мифологии, встречающийся в легендах многих народов, по преимуществу западноевропейских. Истории данного типа повествуют о легендарных героях, часто сопровождаемых вооруженным отрядом соратников, которые спят в земных недрах — горных пещерах, на удалённых островах или в потустороннем царстве, и проснутся, когда их родина будет испытывать трудности. Данный герой зачастую является исторической фигурой и военным лидером, оставившим след в истории той страны, где показывают данную гору, проигравшим свою последнюю битву и погибшим в ней, но любимым народным сознанием.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a7/Monument_barbarossa.jpg/664px-Monument_barbarossa.jpg

Cтатуя императора Фридриха Барбароссы у горы Кифхойзер. Отросшая борода императора оплетает трон.
Read more...Collapse )

люси

Nemo е Никой, когато мълчи, за това трябва да говори и пише....

Nemo nascitar sapiens, sed fit - Никой не се ражда мъдър, само става такъв. - Латински сентенции - N

Res nullis - Вещ, която не принадлежи на никого. - Латински сентенции - R

Ultra posse nemo obligatur - Никой не е задължен да направи повече, отколкото може. -Латински сентенции - U

Аз бих писала книги, даже ако никой не ги чете, освен моя мъж. - Агата Кристи

Всеки има цели, стремежи и т.н. И всеки има моменти в живота си, когато никой не е вярвал в него. - Еминем

Всичко отдавна е казано, но тъй като никой не слуша, постоянно се връщаме назад и го повтаряме всичко отначало. - Андре Жид

Да изследваш означава да виждаш това, което са видели всички, и да мислиш така, както не е мислил никой. - Алберт Сент-Дьорди

Някои тайни на никого не е нужно да разказваш. - Мира Грант

Що се отнася до работата ми, въпреки обещаващото начало, сега напредвам бавно и трудно. Във фундаменталните изследвания във физиката ние се движим пипнешком и никой няма доверие в онова, което другият, изпълнен с големи надежди, прави. - Алберт Айнщайн - страница 3

Сеунч

reposted by syrmaepon
 Термин «сеунч» в сибирском летописании упоминается, прежде всего, в связи с официальным посольством по случаю присоединения ряда сибирских территорий ермаковыми казаками. Например, об этом пишет Титовский вид Есиповской летописи
О послании к великому государю царю к Москве соунчем, о поведании взятья царства Сибирского. Глава 16.

…..того же лета Ермак с товарищи послаша к Москве сеунчом атамана и казаков….

Головинский список Есиповской летописи добавляет: «Царь же Иоанн Васильевич тех сеунчиков пожаловал, а с ними послал в Сибирь воевод своих Семена Болховского да Ивана Глухова…»

Примечательно, что термин в Строгановской летописи отсутствует. Сообщается, что Ермак «з дружиною своею, из  Сибири писаше к Москве государю царю…»

В Бузуновском списке Есиповской летописи прямо говорится об отправке посла с пятью казаками «о взятии Сибири вестовую отписку».

Упоминается термин и в посольской документации. Например, о «сеунчнике» упоминалось в грамоте от апреля 1481 года: «А учнет царь посылати сеунчника к великому князю, ино на поезде, как прочь едучи, говорити царю о том, что пожаловал царь, братство и дружбу учинил с великим князем, а пошлины все отставил; и царь бы пожаловал сеуньчника не посылал».

В исследовательской литературе сеунчниками называют гонцов, принесших «добрую весть». Ф.П. Сорокалетов, уделивший специальное внимание термину, на основе широких летописных аналогий, утверждает, что термин вошел в русский язык не ранее XIV века, также связывая «сеунч» с известием о радостном событии/победе, соответственно, сеунчник – гонец, принесший эту победу. В документах Разрядного приказа за первую четверть XVII века существовала даже специальная книга сеунчей.


Царю Ивану IV сеунчник вручает трофеи, взятые у Девлет-Гирея князем Воротынским после сражения при Молодях

Сам факт использования термина именно в Есиповской летописи Сорокалетовым связывается с полной ассимиляцией термина к середине XVII века: из сугубо военного языка он переходит в область неопределенную: в нашем случае сеунчник входит в официальное посольство, которое доставляет грамоту Ивану Грозному. Однако же, указание на «сеунчом атамана и казаков», может свидетельствовать, что Ермак стремился представить к дарам и жалованью все посольство. По крайней мере, из военной области термин переходит в дипломатическую, о чем также свидетельствуют материалы московско-крымской переписки первой четверти XVI века, где сеунчи фигурируют в официальных посольствах достаточно часто.

Шаман времени.

reposted by syrmaepon
В понедельник ходил на показ монгольского фильма "Садора".
Приснилось - подозреваю, что из-за фильма - следующее. Шаман бьет в бубен колотушкой. Только бубен этот - циферблат. И вместо колотушки - пучок часовых и минутных стрелок. Ну или просто часовая и минутная.
Попрошу кого-нибудь зафотошопить и на футболку закажу.