люси

Легенда за град Тир

 По време на войната между боговете, Ел отнел от Небето неговата наложница и я дал на своя брат Дагон. Тя била вече бременна и родила Демарунт, чиято съпруга по-късно станала Астарта. Тя родила син на остров под огромна маслина, на върха на която стоял орел. Към орела и младенеца пълзяла змия, но нищо не могла да направи нито на птицата нито на детето. Дървото било обхванато от огън, който стигал само средата на ствола му и не изгарял нито птицата, нито детето, нито самото дърво. Този младенец бил бог Мелкарт, който станал цар и основател на град Тир.

 Някога на това място живеели хора, но бог Мелкарт решил да създаде голям град. Подобен на призрак, той се явил в съня на хората, през горещите дни, когато никаква работа не била възможна и им заповядал да построят кораб. На този кораб трябвало да плават по море и да стигнат до два скалисти острова, които блуждаели в морето и са известни с името Амбросии. Там растяла огромна маслина, която е обхваната от пламък, но не изгаря, а около ствола и се извива голяма змия. Тя пълзи към върха и се стреми да ухапе орел, който стои на върха на дървото. Орелът се опитва да улови змията, но опитите и на двамата са неуспешни. В клоните на върха на маслината стои чаша, която не се поклаща от вятъра. Заповядал бог Мелкарт да принесат в жертва птицата, при което скалистите острови ще спрат да се движат и там трябва да бъде основан градът.

  Вдъхновените хора започнали да строят кораб, като взели модел едно морско животно физалия. Така се появил първият кораб. Бъдещите моряци поставили четири камъка на дъното му, за да стои стабилно и да не го обръщат ветровете. След това се отправили да търсят островите по волята на бога.

 Когато хората пристигнали и се приближили към маслината, орелът сам се спуснал към тях и новодошлите го принесли в жертва на боговете. Когато кръвта на орела опръскала скалите, те мигновено спрели да се движат. На тези скали, в подножието на маслината, хората основали град Тир.

                                                                                    ~~~

  Според Херодот, градът Тир е основан около 2750 г. пр.н.е. и първоначално е представлявал оградена площ на континента. Най-древното споменаване на града е от Амарнския архив в дипломатическа преписка на владетелят на Тир Абимилки, васал на египетския фараон Ехнатон, носещ званието „рабису“. Древното селище се намирало на остров, на континента се намирали предградия и гробище. Бог Мелкарт е бог покровител на мореплаването и на град Тир, на финикийски Milk-Qart – "цар на града“. От древните гърци е отъждествяван с Херакъл, а в надписи от Малта, името Мелкарт е преведено като Херакъл-архитект.

                                                                                   ~~~

  Тирийските шекели или тетрадрахми са монети, които в Римската империя имат функцията на платежно средство на храмовия данък, вероятно свързани и със тридесетте сребърника на Юда. Монетите имали изображение на бог Мелкарт, приет от гърците като Херакъл, като лавровия венец е свързан с Тирийските и Олимпийските игри. Носят надпис на гръцки „Светия и неприкосновения град Тир“. Монетите са сечени в периода 126 г. пр. н. е. - 56 г. от н. е. Тирийските шекели, за разлика от римските монети имали повече процентно съдържание на сребро и за това биле избрани за този данък.



A Carthaginian shekel, dated 237-227 BC, depicting the Punic god Melqart(equivalent of Hercules/Heracles), most likely with the features of Hamilcar Barca, father of Hannibal Barca; on the reverse is a man riding a war elephant

музыка-жизнь

MILENA - Zashto (Live @ Stroeja - Nov 2010)

Понякога, когато оставам сама, започва да ме мъчи мисълта, че живея в клетка без никаква врата. Не мога да се махна, ни да вдигна ръка, защото господарят е измислил това - да стоя натясно срещу порцийка храна. Друг път превъртяла от ужасен сън, ставам от леглото и поглеждам навън, да видя там ли си е всичко, в комплекта както си стои. Въздуха, небето, дървета и река станали са черни, но това е от нощта, о всичко си е тука - не съм ограбена аз. Смахнати сме всички, а другите ги няма, останали са малко и копаят пак. Искат да прокарат мост над нищетата, но трудно ще прескочат този мръсен ад. Смахнати сме всички, а другите ги няма, останали са малко и копаят пак.

Още на: https://textove.com/milena-zashto-1-tekst
Благодариние на textove.com

Высоко-Петровский монастырь 2018 или Кое-что о древних "вилочковых" надгробных крестах. Часть 4.

reposted by syrmaepon
Высоко-Петровский монастырь
Всего 73 фото

Этот пост появился вне каких-либо планов на счет его возможной публикации. Более того, снимать в Высоко-Петровском монастыре я совсем не собирался. Однако оказавшись рядом с монастырем и с любопытством заглянув в проездные ворота со стороны Крапивинского переулка заметил, что в монастыре идут полным ходом масштабные реставрационные работы. Все бы было бы хорошо и вроде можно уходить, оставив посещение монастыря до лучших времен, но взгляд сразу же отметил две большие горы свежих (явно только из-под земли) белокаменных обломков надгробных плит около надвратной церкви Пахомия и достаточно большие скопления обломков тех же средневековых надмогильных плит с "вилообразными (вилочковыми) крестами" в галерее где как многие знают, находятся надгробия семьи Нарышкиных. Это и побудило осмотреть монастырь, внимательно исследовать только что откопанные надмогильные плиты с редкими среденевековыми вилочковыми крестами, изучать их (а впоследствии кое-что интересное найти насчет подобных плит), да и вообще увидеть, что собственно происходит в монастыре. Думаю, и вам это будет любопытно. Так что вы увидите все как есть, в том числе кое-что и в нынешнем "реконструкционно-неприглядном" виде.

Скоро по всей видимости Высоко-Петровский монастырь превратится в обычную "евроремонтно-рафинированную" достопримечательность Москвы и утеряет свой многовековой узнаваемый естественный шарм и энергетику как оно у нас водится. Тем более, несмотря на то что я уже публиковал об этом монастыре пару лет назад три статьи (часть первая об истории монастыря), захотелось зафиксировать фотокамерой все что ещё попадется под руку связанное с историей и архитектурой обители и выяснить все же, откуда в дальнем южном дворе монастыря столько белого камня и обломков древних надгробий. Также я попробую выложить фотографии с неизбитыми ракурсами, что довольно затейливая задача потому как фотографий Высоко-Петровского монастыря в сети море. Ну, так приступим, пожалуй.
Read more...Collapse )

© Vladimir d’Ar, 2018.

Часть 1. Высоко-Петровский монастырь. История и судьбы.
Часть 2. Высоко-Петровский монастырь. Соборы и храмы обители.
Часть 3. Высоко-Петровский монастырь или Когда Остановилось Время.
люси

Vale of White Horse - Долината на Белия Кон - Долина Белой Лошади

Wantage is the only town in the Vale (although Faringdon, on the northwestern rim, is also a "Vale" town), lying in a sheltered hollow at the foot of the hills, along which, moreover, villages are more numerous than elsewhere in the vale. There are numerous springs emanating from the chalk hills, which allowed these settlements to thrive in former times.

На запад, над Uffington, хълмовете достигат кулминационна точка от 261 м (856 фута) в White Horse Hill. На северната му страна, точно под върха, е изобразена гигантска фигура на кон, като тревата е била отстранявана, за да се покаже отдолу бялата варовита почва. Тази фигура дава име на хълма, и на долината. Тя е 114 м (374 фута) дълга и силно стилизирана.



На върха на хълма има обширен и добре запазен кръгъл лагер, очевидно използван от римляните, но с много по-ранен произход. Това е хълмова крепост, наречена "Уфингтън". На кратко разстояние се намира замъкът Хардуел, близо до площада, и на южния склон на хълмовете близо до къщата Ашдаун - малък лагер, традиционно наричан замък на Алфред.

На запад се издига гола могила на име Dragon Hill, свързван с  традиционната сцена на победата на Свети Георги над дракона, чиято кръв е направила земята гола, без трева завинаги. Но името може да произтича от келтския Пендрагон ("драконовата глава"), което е титла за крал и може да посочва ранно място за погребение.


На запад от хълма "Белият кон" се крие една дълга могила,монумент от неолита представляващ място на колективно погребение, наречена Wayland's Smithy, за която се казва, че е дом на ковач, който никога не е бил виждан, но който подковава конете на пътуващите, ако са останали на място.


Британский Веланд (Weyland, Wayland, Weland, Watlende) — был мифическим богом-кузнецом англо-саксонскогопантеона, который попал в Британию вместе с переселившимся туда племенем саксов. Он отождествляется с северным персонажем по имени Völundr, героем исландской «Песни о Вёлунде» (Völundarkviða) в «Старшей Эдде».

Англичане связывают Велунда с погребальным курганом в Оксфордшире (исторически в Беркшире), так называемым Вейленд-Смити, Wayland’s Smithy («Кузница Вейланда»). Эта достопримечательность была окрещена так саксами, но сам курган — мегалитический, то есть относится к гораздо более раннему периоду. Благодаря этой ассоциации в народном сознании между холмом и богом-кузнецом существовало поверье, что если оставить на ночь рядом коня и серебряную монетку, наутро он окажется подкованным.

The White Horse has been carefully cleared of vegetation from time to time. The figure has remained clear of turf throughout its long existence, except for being covered as a precaution during the Second World War. The cleaning process, known as the Scouring of the White Horse, was formerly made the occasion of a festival. Sports of all kinds were held, and keen rivalry was maintained, not only between the inhabitants of the local villages, but between local champions and those from distant parts of England. The first of such festivals known took place in 1755 and they died out only subsequently to 1857.

Po zadnjih podatkih naj bi bil konj iz bronaste dobe in predstavljal belega konja boginje Rijane....Legenda pravi, da je bil Jurij krščanski vojak, ki je rešil kraljevo hčer predene bi jo žrtvovali zmaju, ki je oblegal mesto. Sveti Jurij je bil vedno upodobljen na belem konju. Kasneje je ubil zmaja in ljudi spreobrnil v krščanstvo.

«Тапанта» и прародина абазин (новые мысли о происхождении самоназвания абазин-тапантинцев)

reposted by syrmaepon
Большая часть абазин в прошлом называла себя словом «т|ап|анта» (по-русски звучит «тапанта). Отсюда - тапантинский диалект абазинского языка, легший в основу национальной литературы.

Общее самоназвание всех абазин - «абаза» - генетически связано и с абхазским самоназванием «апсуа», и известными из древнегреческих, римских и иных источников наименованиями родственных племен «абазги» и «апсилы».

Оставляя в стороне основные этнонимы, попробуем здесь проанализировать слово «тапанта». С точки зрения абхазского и абазинского языков понятие выглядит инородным заимствованием. Ни с помощью абазинского, ни с помощью близкородственного абхазского его очевидным способом расшифровать или перевести не представляется возможным.

Только окончание «та» можно трактовать как суффикс обозначающий в этих языках место (ср. Гумста, Хыпста, Абаата и др.). Возможно это обстоятельство заставило думать некоторых абазинских информаторов, что данное слово обозначает, мол, какую-то определенную территорию на Северном Кавказе. Эта версия, однако, не имеет под собой прочной базы. (Впрочем, как далее станет ясно, «тапанта» может действительно иметь значение региона, но не на Северном Кавказе).


Read more...Collapse )

HITTITE ONOMASTIKON. Хеттские личные имена (17-12 века до н.э.)

reposted by syrmaepon
Hittite Person Names.
Хеттские имена.

Заглавными буквами выделены шумерские и ассирийские форманты в составе хеттских имён (IM - "гроза", SIN - "луна" и т.д)

mn - masculin name, мужское имя
fn - feminin name, женское имя

☆☆☆
145, *GE6-wija , ke-wi-ja ,fn
70, *IM-mija , i-mi-ja ,mn
284, *IM-sarruma , i-sa-ru-ma ,mn
1123, *ISKUR-malik , i-ku-ma-ri-ki ,mn
554, *ISTAR-muwa , i-ta-mu-wa ,mn
789, *SIN-pihami , si-pi-ka-mi ,mn
147, *SIN-wija , si-wi-ja ,fn
1375, *U-manaddu , u-ma-na-du ,mn
518, *U-manawa , u-ma-na-wa ,mn
156, *U-manuzija , u-ma-nu-zi-ja ,mn
74, *U-mija , u-mi-ja ,mn
251, *U-mima , u-mi-ma ,mn

Все 1414 хеттских имён :

Read more...Collapse )
Я витрина
wrote in yarodom

Самара мордовская. Шентала дореволюционная

reposted by syrmaepon
Ещё народы Поволжья, в т.ч. мордваМордовская деревня Шентала. 1914
История городов России в фотографиях

Шенталинский район — на севере Самарской области с административным центром на ж/д станции Шентала, в 188 км от Самары. Шенталинский район — многонационален: здесь проживают чуваши, русские, мордва, татары.

Ещё фото РИ, в т.ч. народы